Елена Тодорова 21.3.2012 15:25 |
Иван Стоянов 7.3.2012 16:36 |
Владислав Николов 6.3.2012 11:32 |
Martin 5.3.2012 7:17 |
Въодушевени пристигнахме в Банско рано сутринта и се отправихме към хотела. Излизайки от таксито, заоглеждахме сградата със сладката мисъл за уюта, който щеше да ни предложи този 4 звезден хотел… Внезапно осъзнахме, че не се намираме пред хотел Перун, а пред Perun Lodge, но тревожните ни погледи скоро се успокоиха, когато от другата страна видяхме нашия хотел, който изглеждаше също толкова впечатляващ, дори повече. Беше твърде рано за настаняване. Оставихме багажа и се разходихме в околността с мисията да намерим сноуборд под наем за приятелката ми, за да можем заедно да се наситим на планината.
Скоро след това ни настаниха в удобна и луксозна стая, където определено си заслужаваше да си отпочинем преди сблъсъка със снега.
Първото ни возене с кабинковия лифт откри пред нас прекрасна гледка – обвитата в сняг Рила се извисяваше в далечината на север, с изкачването Банско изглеждаше все по-малко, боровата гора следваше извивките на Пирин планина, за да ни отведе до Бъндеришка поляна, където тълпи от разноцветни скиори и сноубордисти изпълваха пространството.
След като се уверих, че приятелката ми (начинаеща) си е припомнила основните стъпки в карането на сноуборд, беше време да опитаме наученото на истинска ски писта. Спуснахме се по 7 км. писта чак до самото Банско и се върнахме в хотела, където се накиснахме в топлото външно джакузи и поплувахме в басейна…
Ранно събуждане и 5 звездна закуска на блок маса с абсолютно всичко: бекон, яйца (на очи, бъркани, варени, омлет), плодове, палачинки с шоколад, всичко необходимо, за да ни даде енергия за още един ден по пистите. Първа писта, първо препятствие – приятелката ми откри, че ски влековете и сноубордистите не са един за друг. От горната част на пистата я видях да върви пеша нагоре, тъй като не беше успяла да балансира на влека. Още няколко опита и се отправихме към седалковия лифт с надеждата да се изкачим на върха на Тодорка. За съжаление втората част на лифта беше затворена поради лошите атмосферни условия. Независимо от това гледката беше невероятна, беше ясно и се виждаше надалече. След като направихме достатъчно много снимки, чакаше ни дълъг път назад.
Пристигнахме в хотела и се приготвихме за вечеря. Механата беше чудесна с камина и обзаведена в традиционен стил. Настанихме се удобно на мекия диван точно срещу камината. Поднесени ни бяха салата, основно и десерт, придружени от бутилка вино, за което сервитьорът ни каза, че поднасяли само при специални поводи.
В неделя сутрин станахме рано. След закуска аз набързо се приготвих за едно последно спускане. Тъкмо да се кача на буса и Мария ми се обади, че трябва да напуснем хотела по-рано, отколкото си мислехме. Събрахме си багажа и пихме по един разтапящ от удоволствие горещ шоколад с парченца лешник.
Така завърши нашето пътешествие, за което безкрайно благодарим на Skior.net и Usitcolours. :)
Днес е ден за обновяване, променихме малко външният вид на форума и бутоните в него, а и го обновихме до последна версия.
В същото време, обновихме и секция обяви, макар да не се вижда никаква разлика. През следващите дни ще има промени и по социалната мрежа, но на този етап всичко все още се тества, за да не се счупи нещо в сайта.
Имам една мечта, всъщност мечтите ми са доста повече, но имам една, която е от крайна необходимост за човечеството. А имено Microsoft да престане да прави браузъри. Просто не ги бива в това и трябва да се откажат.
Дори последната им версия на IE – 8 да е огромно постижение (ама само за тях), искам тези хора най-накрая да решат, че са възможно най-куците коне в правенето на браузъри.